Лидерите на еврозоната постигнаха важен компромис по отношение на спасителния фонд за еврозоната, който вече ще отпуска заеми на по-ниска цена и ще може да изкупува правителствени облигации на първичните пазари. Лидерите подкрепиха и Пакт за еврото, макар и доста по-смекчен от първоначалната идея на Франция и Германия, който поставя основата на по-силен политически и партньорски контрол в еврозоната.

Очакванията за резултатите от срещата не бяха високи, затова решенията предивзикват изненада. Не може да се игнорира контекста, в който бяха взети - извънредният Европейски съвет за Либия и разрушителното земетресение в Япония, както и силният пзарен натиск върху периферните икономики, провокиран от новината за понижаването на испанския кредитен рейтинг. Не знам дали лидерите на еврозоната са заседавали с усещането за разпадащ се свят, което витаеше в глобалната „инфосфера” през целия ден, но определено голямата им грижа беше да излъчат послание за стабилност. повече на euinside.eu

„Ако някой мисли, че ще спре спазването на закона и провеждането на реформите като ме премахне, жестоко се лъже, защото аз не съм системата“. Думите са на първия демократично избран премиер на Сърбия, който, уви не доживя да види сбъдването на най-голямата си мечта – реформирана, европейска Сърбия, от която бъдещите поколения няма да бягат, а в която ще намират своето бъдеще. Toчно по обяд, на 12 март 2003 година, Зоран Джиндич беше прострелян от снайперист пред сградата на сръбското правителство в центъра на Белград.

Малко по-късно същия ден той умира от раните си в болницата. Убийството му шокира не само Сърбия, в която властите още същия ден обявяват извънредно положение и организират мащабна полицейска операция под името „Сабя,“ но и целия свят. Само три години преди това, след протестите от 5 октомври 2000, Сърбия е успяла да свали режима на Слободан Милошевич, а след падането му от власт правителството на Джинджич започва безкомпромисни реформи, които убийците му очевидно искат да спрат. повече на euinside.eu

Лидерите на 27-те страни-членки на Европейския съюз се събраха днес в Брюксел на извънредно свикан Европейски съвет за ситуацията в Северна Африка и по-специално в Либия. Няма единодушие, обаче, сред 27-те държавни и правителствени ръководители относно подхода към Джамахирията. Още преди началото на съвета, британският премиер Дейвид Камерън и френският президент Никола Саркози излязоха с общо становище, копие от което са изпратили на колегите си в съвета. В седем точки двамата лидери предлагат какви да бъдат следващите стъпки на Европейския съюз спрямо Северна Африка:

"1. Прекратяване на страданието на либийския народ, а Муамар Кадафи и кликата му да напуснат;

2. Да подкрепим усилията на преходния либийски Национален съвет за подготовката на представително и отчитащо се пред хората правителство. Трябва да изпратим ясен политически сигнал, че смятаме Съвета за действителен политически посредник и важен глас за либийския народ на този етап; повече на euinside.eu

В навечерието на срещата на върха на лидерите на еврозоната на 11 март, Испания получи тежък удар по и без това застрашения си имидж - рейтинговата агенция Мoody`s намали кредитния рейтинг на страната от Аа1 на Аа2 с негативна перспектива. Причината е, че според агенцията цената на банковото преструктуриране значително надхвърля оценките на правителството. Според The Financial Times, вместо прогнозираните от властите 20 милиарда евро, страната ще се нуждае от допълнителни 40-50 милиарда евро, за да преструктурира банковия си сектор, а в “стресова” ситуация цената на спасяването на банките може да достигне стряскащите 120 милиарда евро. "Уязвимостта на Испания от пазарен срив остава висока заради високите нужди от финансиране, както на националното правителство, така и на местните власти и банките", аргументира се агенцията.

Новината е студен душ за Мадрид който само преди броени дни гордо обави, че е изпълнил целта за бюджетния си дефицит за 2010 година от 9.3% и даже я е преизпълнил с 0.1%. Правителството изрази увереност че ще постигне и целта за тази година, която е дефицит от 6% (на фона на 11,1% през 2009-а). повече на euinside.eu

Предсрочните избори в Хърватия може да не останат само искане на опозицията, след като в петък (11 март) президентът Иво Йосипович свиква консултации с ръководителите на основните политически партии в страната. В официалната информация от президентството се посочва само, че преговорите ще продължат от 9 до 17 ч., без да се споменава целта на срещата. Според някои хърватски медии, обаче, Йосипович ще обсъжда с управляващи и опозиция свикването на предсрочни избори.

„Президентът Иво Йосипович и лидерите на всички парламентарно представени политически партии ще се опитат да се договорят за датата на предсрочните избори и за достигането на компромисно решение, с което да бъдат преодолени политическите и обществени сътресения преди очакваното през юни решение на Европейския съюз да обяви официално края на преговорите с Хърватия”, събщава хърватският информационен сайт tportal.hr, като се позовава на източници от президентството. повече на euinside.eu

"Времето е от съществено значение", заяви генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен след срещата на министрите на отбраната на Алианса в Брюксел. Именно заради това на срещата е било взето решение пактът да разшири наблюдението си в централната част на Средиземно море, като за целта са били преместени военноморски активи. Г-н Расмусен отказа да коментира подробности за вида на тези "активи" като каза, че не желае да разкрива детайли от операцията, но уточни, че целта е да се подобри информацията на НАТО за ситуацията в района, което би подпомогнало по-доброто планиране.

Освен това, засиленото наблюдение ще помогне и да се проследи спазването на оръжейното ембарго, наложено с резолюция 1970 на Съвета за сигурност на ООН. Андерс Фог Расмусен съобщи още, че министрите на отбраната на пакта са се договорили още и за възможностите за налагането на зона, забранена за полети в Либия, но подчерта, че това ще стане само и единствено след ясно решение на Съвета за сигурност на ООН. повече на euinside.eu

Европейската комисия излезе с предложение за съвместно съобщение (между Комисията, Парламента, Съвета, Икономическия и социален съвет и Комитета на регионите) за ново "Партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие". Документът е опит за промяна в отношенията на Европейския съюз с онези партньори от Северна Африка, които се ангажират с конкретни измерими реформи. Нещо повече, той предлага цялостна смяна на подхода - простото изливане на пари във всяка държава да се замени с отпускане пари на базата на поощрението и на диференциацията: онези, които продължават и се движат бързо с реформите ще могат да разчитат на по-голяма помощ от ЕС.

И явно натрупала опит в общуването си с държави, които постоянно обещават да се реформират, но предимно усвояват пари, без да се виждат конкретни резултати, Комисията предлага по-тясното сътрудничество да бъде базирано на комплект от минимални изисквания (познати у нас като бенчмаркове), съпроводено с оценка на свършената работа. повече на euinside.eu

Изключително нелепо се води дебатът за женския празник, 8-ми март, у нас. Даже то не е дебат, а битово-социално дуднене. Някои дами се дразнят и откровено грубиянски отхвърлят всякакви опити този ден да им бъде честитен, защото, видите ли, трябвало било мъжете през цялата година да се държат хубаво (каквото и да значи това), а не само в един ден. Или пък, че ето имало мъже дето си бият жените и сега с карамфили не могат да изкупят вината си в един-единствен ден. Или пък че това било соцпразник и е обида за демократичната душа. От другата страна пък са тези, които смятат, че щом е празник да е празник, че поводи винаги трябва да има, че жените са прекрасни и затова трябва да бъдат уважени, освен всеки ден, но и да имат собствен ден и още, и още - все, извинете, но твърде опростени доводи.

А, всъщност, има един факт, който остава на заден план и е доста неприятно, че не му обръщаме внимание. повече на euinside.eu

Събитията в Близкия Изток и Северна Африка често са сравнявани с падането на комунизма в Централна и Източна Европа през 1989-1991-а година. Мнозина анализатори и политици смятат, че страни като Тунис и Египет, както и всички останали в района, които се стремят към демократични промени, има какво да научат от опита на бившите социалистически държави. Безспорно. Със същата сила, обаче, важи и обратното - гледайки на югоизток, ние можем да разберем по-ясно грешките, допуснати в „прехода”. И дори да се опитаме да ги поправим, защото никога не е късно да направиш правилния избор.

На тези мисли ме наведе един анализ на Центъра за европейски политически изследвания, озаглавен „Достойнство, демокрации и династии - в началото на бунта на арабската улица”. Авторът Майкъл Емерсън се спира основно на политическите сценарии за бъдещето на Египет, но прави любопитни сравнения с подобни събития в други части на света и по друго време, за да опише рисковете пред страната. повече на euinside.eu

Макар и да започват мирно, протестите винаги преминават в желание да убиваш и да бъдеш убит, каза преди време израелският министър на отбраната Ехуд Барак. Тогава той имаше предвид Египет, където в началото на протестите, преди още да се разгорят истински, те се оценяваха предимно от гледна точка на влиянието им върху близкоизточния мирен процес. Тогава Ехуд Барак не се оказа прав. За разлика от сега в Либия, обаче, където думите му се материализират под формата на гилзи. И вече залогът е друг - цените на петрола, цените на храните, хуманитарна криза, наплив от бежанци, рискове за търговските пътища в региона и чак тогава евентуално идват по-стари проблеми като близкоизточния мирен процес.

Хамлетовската дилема на международната общност

Да нападнем или да не нападнем Либия? Наистина това е въпросът, който в момента разделя не само Европейския съюз, но и Съединените щати във вътрешнополитически план. Без вътрешни дилеми са страни като Русия и Турция, които са твърдо против всякаква военна намеса в Джамахирията. повече на euinside.eu

Поредната дипломатическа совалка, която трябваше да убеди босненските лидери, че е крайно време да се разберат за разпределението на властта, не даде особен резултат. Външните министри на България и Словения, Николай Младенов и Самуел Жбогар, се срещнаха с местни официални представители в Сараево на 7 март, за да потвърдят ангажираността на ЕС към страната и същевременно да изразят загрижеността си от продължаващата вече пет месеца политическа безизходица. Австрийският външен министър Михаел Шпинделегер отложи пътуването си до Босна заради заболяване.

Двамата първи дипломати изтъкнаха необходимостта от изработването на общ план за действие между ЕС и Босна, който да определи приоритетите и общата визия за европейското бъдеще на страната. повече на euinside.eu

Можете ли да си представите - естонците си преизбраха десноцентристкото правителство, което им затегна коланите преди 2-3 години само и само да вкара страната в еврозоната (от първи януари 2011), да свали бюджетния дефицит под 3% от БВП и да намали дълговете! Естония и Швеция са двете страни в момента в Европейския съюз, които не са в процедура по свръхдефицит. Партията на премиера Андрус Ансип (Партия на реформите!) е спечелила 33 места в парламента, докато младшите партньори в досега управлявалата коалиция, Про Патрия и Съюз Рес Република са спечелили общо 23 места.

Така досегашните управляващи имат общо 56 места в 101-местния парламент на Естония. Забележете - с шест повече от представянето на същите партии на предишните избори! повече на euinside.eu

Двайсет години след болезнения разпад на бивша Югославия и почти шест години след началото на преговорите с Европейския съюз, Хърватия е на прага да стане 28-та страна-членка на общността. За да приключи преговорите, страната трябва да затвори формално още няколко преговорни глави и да осъществи на практика най-трудните реформи от глава „Правосъдие и основни права“. „Единствените реални проблеми пред Хърватия са проблемите от глава 23, преговорите по всички останали глави са приключили и предстои затварянето им, но други големи проблеми няма“, увери по време на посещението си в Загреб на трети март еврокомисарят по правосъдието, основните права и гражданството Вивиан Рединг.

Дори по отношение на нерешените проблеми, Европейската комисия отбеляза, че е постигнат значителен напредък, каза още Рединг, но докладът на самата Комисия, представен по-рано през седмицата остава все така критичен. повече на euinside.eu

Кой друг ако не съседите, могат да разберат най-добре колко е важна европейската интеграция на Босна и Херцеговина? Риторичният въпрос задават външните министри на България, Австрия и Словения в обща статия, публикувана във в. "Независне новине" през уикенда. Поводът за публикацията е посланието, което тримата ще отправят в Сараево от името на ЕС.

Посланието, което ще предадат тримата дипломати на местните лидери, е че мястото на Босна е в Европейския съюз, но страната спешно се нуждае от нови ръководни ограни на всички нива, за да продължи напред с реформите.

Пет месеца слез парламентарните избори Босна все още е без централно правителство и правителство в по-голямата съставна единица - Мюсюлманско-хърватската федерация (МХФ), заради отказа на хърватите да се включат в предложената коалиция на ниво МХФ. След войната от 1992-1995 година и по силата на Дейтънското мирно споразумение страната беше разделена на две съставни единици - МХФ и Република Сръбска, които са обединени от хлабави централни институции. повече на euinside.eu

В навечерието на срещата на върха на еврозоната на 11 март, двете големи партийни семейства в ЕС (на Европейската народна партия, ЕНП и Партията на европейските социалисти, ПЕС) проведоха свои срещи на върха, с крайно противоположен резултат. Разбира се, това е очаквано и разбираемо с оглед идеологическите различия. Въпросът е, обаче, оправдано ли е отстояването на кухи принципи в момент, когато страните от ЕС и специално страните от еврозоната се нуждаят спешно от ... пари. Да, тези така недолюбвани от социалистите инструменти на капитализма, които обаче те много обичат да пилеят в мерки срещу бедността, социалното неравенство и за достоен живот.

Преди да видим, обаче, позициите на Европейската народна партия и Партията на европейските социалисти за решаването на проблемите в еврозоната, да видим как еволюира идеята за Пакт за конкурентоспособност, която е една от най-спорните точки. Както euinside подробно писа, френско-германското предложение за Пакт за конкурентоспособност беше представено точно преди месец на Европейския съвет на 4 февруари. повече на euinside.eu